За гарантирано отвеждане на водата към улука, върху дървената обшивка се монтира надулучна пола. Фиксира се със такер над залепваща бутилова лента. Алуминиевата надулучна пола е оребрена по ширина и може да се разтегля при необходимост.
Надулучната пола се оформя с ножици за ламарина, като при застъпване се внимава за залепването й или скотчването й, за да се гарантира водонепропускливост. Перфорацията по цялата й дължина улеснява прецизното угъване по улука. Подпокривното пародифузно фолио е съществена част от цялостната покривна система.
Монтира се отдолу-нагоре по покривната конструкция. При улами и майи се предвижда презастъпване с поне 10 см. Разкройното фолио се залепва към надулучната пола и се притиска, за да залепне здраво за нея, така дори и да проникне вода под керамидите, нейният път е единствено към улука. Дори и при силен вятър водата не може да се върне обратно по наклона и да премине между фолиото и надулучната пола. Около комина или други отвори в покрива, фолиото се скроява така, че поне 10 см. от него да застъпват нагоре по зида. За да се осигури водоплътност в тази критична зона на покрива, то се залепва с двойно залепваща се бутилова лента. Трислойното паропропускливо фолио защитава подпокривното пространство от проникване на вода под конструкцията и позволява безпрепятствено преминаване на естествените пари от човешката дейност под покрива.
Преди да бъдат фиксирани към обшивката от долната страна на контралетвите, се залепва допълнителна вулканизираща лента. Лентата се вулканизира и уплътнява винта и отвора, който той прави през фолиото, че водата не може да проникне и да достигне до дървената обшивка. След като сме монтирали всички контралетви, преминаваме към монтажа на така наречените носещи лента.
Първата носеща лента от дървената скара се монтира в долния край на ската, като разстоянието се изчислява така, че избраната керемида да влиза на не повече от една трета от широчината на улука. Има конкретен детайл за това в техническите си брошури, в зависимост от наклона и дължината на ската, но тук най-вече се изхожда от изискването стичащата се вода да не прескача улука, дори и при пороен дъжд, а да се излива в него. Най-горната последна носеща летва се монтира на разстояние от 2,5 до 4 см от билото, в зависимост от наклона на покрива.
Колкото е по-малък ъгълът, толкова по-надолу се монтира летвата. Равномерно разпределение е възможно благодарение на така нареченото приплъзване, което е различно при различните размери на керемидите. След изчисляване на разстоянието за монтаж на носещите летви, с чап се отмерва разстоянието и летвите се монтират, без да е необходимо да се измерва за всяко фиксиране с винта.
Двойната скара се намира на около 8 см от дъсчената обшивка и така гарантира достатъчно разстояние за движението на въздуха и вентилирането на керемидите от долната им страна. Преди монтажа на керемидите в началото на ската, над надулучната пола се монтират така наречените вентилационни елементи. Те са изработени от пластмаса и имат изключително важна роля за доброто вентилиране на покрива и осигуряването на приток на въздух.
Това е така наречения вход на въздуха, вентилиращ пространството под керемидите. Освен това, с вентилационните елементи се контролира и височината на долния край на първия ред керемиди. Много често при липса на такъв елемент, покрива не само не се вентилира, но и първия ред керемиди висят и визуално наклонът им е по-различен от този на останалата част на покрива.
Една от критичните зони при многоскатните покриви е така наречената улама. За осигуряване на тази зона, се предлага алуминиевата ламарина за улами, която се произвежда на ролки с уребрение и с различни дължини. Алуминиевата ламарина ляга върху дървената скара от контралетви и летви. За да се гарантира нейната стабилност, тя се захваща със скоби към дървената конструкция и към вентилационния елемент. В двата края по широчина уламата се подгъва. Мястото е фабрично обозначено и перфорирано.Така дори и при обилен дъжд и вятър, водата не би могла да прелее извън уламата.
Много важен етап от изграждането на вентилирания покрив е така наречения сух монтаж на билата и монтажа на билните летви, върху които се монтират и керамичните капаци. Сухият монтаж на капаците осигурява движението на въздуха от стряхата към билото.
Летводържателите се огъват по определения размер и се фиксират с винтове към контралетвата на двойната скара. Броят на летводържателите зависи от дължината на билото. Монтират се през около 60 см един от друг, така че да държат билната летва и тя да не провисва.
По самото било на покрива билната летва се монтира на същото разстояние. За да се гарантира невъзможността от проникване на мръсотия, прах и сухи листа под керемидите в зоната на изрязване около уламата, се монтират така наречените уплътнения за улама. Те са с различна височина, в зависимост от вида керемида и имат самозалепваща долна част.
Реденето на керемидите започва от долу нагоре и от дясно наляво по ската на покрива. В участъците, където керемидите се режат и се налага монтирането на малко парче керемида, то се фиксира с винт към носещите летви, за да не се размести от вятъра, а и защото липсва заводското скопчване на керемидите отпаднало при рязането. В райони с по-силни ветрове, особено по морето, се препоръчва керемидите на първия ред да се захващат с фиксиращи скоби против ураганни ветрове, за да се гарантира тяхната стабилност и за да се предотврати повдигането им.
Броят скоби за първия ред и тяхната употреба, навсяка или през няколко керемиди, се определят от наклона, вида керемида и зоната с ветрово натоварване. При майята също се налага рязане на керемидите, затова те трябва да бъдат закрепени със скоба за рязани керемиди, за да не се получи свличане или пропадане. Скобата е изработена от неръждаема стомана и благодарение на формата си, тя осигурява надежно захващане на различните видове керемиди, така че парчето керемида стои фиксирано и не мърда при силен вятър.
Неслучайно тази скоба е наричана от майсторите «Крокодил». Много важен момент при вентилираните покриви е монтажа на вентилационните керемиди, които са задължителна част от всеки един вентилиран покрив. Това са керемиди, които в долния край имат фабрично изработен отвор, през който да излиза топлия въздух, идващ от стрехата.
Затова те се монтират в горния край на ската, обикновено в предпоследния ред и по точно изчислена схема, в зависимост от размера на ската, наклона на покрива и в зависимост от цвета и модела на избраните керемиди. От долната страна на комина понякога се налага рязане на керемидите. Рязаните керемиди се фиксират с винтове към носещата летва, тъй като обикновено крачетата, с които стъпват на носещата летва, са отрязани.
Изключително важен елемент и момент от изграждането на покрива е оформянето на обшивката около комина, тъй като това е една от най-критичните зони в покрива. Обшивката за комин е алуминиева, плесира на подължина, за да се осигури висока степен на разтегливост, т.е. плътно да обхване цялата вълна на керемидите и с бутил по цялата повърхност, който здраво я залепва към керемидите и комина. Лентата има до 30% разтегливост, което ѝ позволява да прилепне плътно по самите вълни на керемидите и така се елиминира възможността от проникване на вода в тази критична зона.
След това се редят и керемидите, които стъпват върху обшивката. Така водата се стича по ската към улука, без да има възможност да проникне до дървената скара. Завършваща алуминиева лайсна защитава зоната, където свършва обшивката на комина, от проникване на вода между нея и комина.
Добрата вентилация на покрива се подпомага и от сухия монтаж на капаците по билата на покрива. За целта, върху билната летва се монтира перфорираната алуминиева вентилационна лента за било. Независимо колко е голяма вълната на керемидата, разтегливото фолио прилепва плътно, а битумната самозалепваща се лента осигурява дълготрайно залепване. Целта е да не допуска навяване от сняг под капаците или навлизане на вода при силен вятър, а през многобройните отвори на лентата от двете страни въздухът може да излиза без проблем.
Ходенето по керемидите, особено от лица, които не познават полагането им, може да ги увреди. Препоръчва се използването на стъпала за лесно обслужване, на соларни инсталации, комини, фотоволтаици и други системи, които имат нужда от регулярна подръжка.
При сухия монтаж всички керамични капаци се фиксират към билната летва със скоби за капаците. Скобите също са алуминиеви, за да се избегне ръждясването им и обикновенно са оцветени с цвета на капаците. Механичното фиксиране на капаците се налага, тъй като те са изложени на въздействието на ветровете и не може да се разчита само на тяхната тежест.
За завършването при върха, където се срещат билото и майите, се монтира и тройник, който придава хармоничен вид на покрива и предпазва от проникване на вода. Той се фиксира с гвоздей със специално оплътнително капаче за възпрепятстване на проникването на вода през отвора. Началните капаци също се фиксират с такъв гвоздей, тъй като те са изложени на най-голямо въздействие на ветровете.
Снегозадържащите скоби или снегозадържащите керемиди са основен компонент от цялостната покривна система и допринасят за равномерното разпределение на снега през зимата върху цялата покривна конструкция. Пропускането на системата за снегозадържане, освен че е опасна за живота от изсипване на големи снежни маси, може да бъде причина и за разрушаване на улуците, тъй като снежните маси могат да ги повредят при движението си надолу. Керамичните покриви се характеризират с най-голяма дълготрайност, доказана от столетия – топлинна акумулация, набор от форми и цветове, които се съчетават хармонично с други материали, особено по фасадата и дограмата.